ТÑ?лото му падаше Ñ?вободно покрай Ñ?клона. Въздухът Ñ?ъздаваше нова музика в ушите му, уÑ?покоÑ?ваща като пеÑ?ните които беше Ñ?лушал от покойната Ñ?и майка. Парашутът Ñ?амо би развалил тези поÑ?едни мигове. ПокоÑ?т го обгърна и приближаващата земÑ? изглеждаше като зле направен филм.
Животът ти не преминава пред очите като на филм преди да умреш. ВÑ?е пак филмите Ñ?а измиÑ?лени много Ñ?лед като Ñ?а започнали да умират хора но Ñ?игурно и те Ñ?а чувÑ?твали Ñ?ъщото: Ñ?вобода от поÑ?тоÑ?нната обременÑ?ваща миÑ?ъл за Ñ?ледващиÑ? ден. Блаженното безÑ?илие пред неизбежното.
Затвори очи. Ð?е че полÑ?та пред него не бÑ?ха краÑ?иви. Ð?е. Този миг беше Ñ?амо за него и не иÑ?каше нещо да му попречи да му Ñ?е отдаде.
ВÑ?ичко започна преди Ñ?едмица…